‹ назадначало 24.06.2020
 

Защо децата проявяват агресия?


 Проблемът за насилието при децата и юношите е изключително актуален днес, поради зачестилите случаи на агресивните вербални и физически прояви върху и от страна на децата. Това, от своя страна, въздейства върху тяхното развитие, мислене, поведение и изграждането им като личности.

През последните години агресивността е едно от явленията, които се дискутират с повишен интерес и това не е случайно. Ежедневно ставаме свидетели на агресивни прояви както от страна на подрастващите, така и на възрастните. Масмедиите и пресата постоянно съобщават за актове на агресия и насилие, на улицата, в семейството, в образователните институции. Тази устойчива тенденция на увеличаване на насилието през последните години, и особено сред подрастващите в училищата, свари обществото ни като цяло неподготвено и неспособно да обясни причините му и да реагира адекватно. Насилието в училищата има много аспекти и се превърна в национален проблем, обект на засилено обществено внимание, както и стресът.

Всеки човек има някаква представа за агресивността, но много често с нея се назовават неща с различни особености и произход поради многобройните социално-психологически аспекти на проблема.

  • ПРОБЛЕМЪТ „АГРЕСИЯ

Класическото определение на агресия е “специфична форма на поведение, която се изразява в демонстрация на неприязън, а често и на груба сила спрямо другите с намерение да им се причини вреда, болка или двете едновременно”. Тя се разглежда като деструктивно поведение, което може да бъде обида, присмех, ирония, постъпка с цел унищожаване, телесно увреждане, дори убийство. Агресията може да бъде изразена чрез вербални и физически действия по отношение на обекта на агресия – т.н. пряка и непряка агресия. Освен към другите, агресията може да бъде насочена и към самия себе си – по този начин се насаждат самообвинения, комплекс за малоценност. Поведението на агресивните деца се “предопределя” както от социалния им опит и индивидуални характеристики и емоционалност, емпатия, така и от ситуациите – стимулатори. Те сами търсят и създават ситуации, улесняващи агресивни прояви.

  • ИЗТОЧНИЦИ НА АГРЕСИЯ
  1. Атмосферата, която родителите създават в семейството.

До голяма степен тя може да “научи” детето на агресивно поведение. Тя прониква в съзнанието на детето и формира първите му представи за това в какви общоприети норми неговото поведение е добро и кога това поведение е лошо. В семейства с високо агресивни деца отношенията между отделните членове често придобиват вид на разширяваща се спирала, което непрекъснато поддържа и усилва агресивните способи за поведение.

Ако един член от семейството реагира враждебно, а другият му отговори със същото, то вероятността за допълнителни враждебни прояви се увеличава. Например брат крещи на сестра си, тя му отговаря също с викове, като го обижда, след това той пък я удря, тя му отговаря със същото и т.н. Аналогични са и случаите на конфликтни взаимоотношения между родителите. Когато детето наблюдава отношения, в които родителите по различен повод (лошо настроение, неуспехи и др.) намират изход в едно и също средство (крещят, оскърбяват се взаимно и др.), то те се превръщат за него в модел на поведение в подобни ситуации. Този стил на взаимоотношения между родителите много лесно и бързо се превръща в стил на взаимоотношения в семейството. Наблюдавана от детето агресия се превръща в своеобразен стимул за агресивност и в собственото поведение. Напрежението и конфликтите между родителите често превръщат и самото дете в обект на агресия. Въвлечено в тази атмосфера на обща агресивност в семейството, детето приема тези отношения като норма на общуване. По пътя на подражанието то “пренася” наблюдаваното поведение в общуването си с други деца. Това до голяма степен обяснява и резултатите от немалко научни изследвания, които водят до извода, че агресивните деца произхождат най-често от агресивни семейства.

  1. Друга типична ситуация, която може да предизвика агресията на детето, е безразличието или пренебрежителното отношение към него

Детето чувства, че не му обръщат внимание, не забелязват това, което върши. Емоционално изолирано, то се чувства само и изоставено, което може да предизвика прояви на упорство, капризи и грубост, с единствената подбуда да привлече вниманието на възрастните. Подрастващите с определени дарования са особено чувствителни към оценката на възрастните. Проучвания показват, че пренебрежително отношение към изявите на ученика е често срещан мотив за извършване на различни постъпки като дребни търговски спекулации, бягство от час и др., в повечето случаи с цел да привлекат вниманието на възрастните към себе си.

  1. Често срещани са и случаите родителите да поощряват агресията в поведението на момчетата.

В основата на такъв подход стои наложилото се разбиране, че агресията е стереотип на мъжествеността. Докато при момичетата проявите на агресия се считат за неуместни и се порицават от родителите, при момчетата такова поведение среща много по-често положителна, отколкото отрицателна оценка.

  1. Телевизионните предавания също могат да бъдат източник, от който децата, и особено момчетата, научават за различни форми на агресия.

Установено е, че още преди навършване на шест години детето вижда на екрана всички възможни форми на агресия. Особено провокиращи детската агресия са телевизионните предавания, които представят като най-агресивни представителите на различни държавни институции – полицаи, детективи и др. В повечето случаи агресията, която те прилагат, се представя като гражданска добродетел, с което у детето се създава впечатление за нейната необходимост и полза за обществото. На практика това означава, че наблюдаваната агресивност от телевизионния екран увеличава вероятността за агресивни реакции при тези деца, които имат склонност към прояви на агресия. Социалната среда може да потиска или да стимулира агресивно подражание.

  1. Съществен фактор за възникване на детската агресивност е прилагането от родителите на възпитателни мерки, с които се демонстрира надмощие.

Всички те, както вербални, така и физически, по принцип се свързват с по-високо равнище на агресия както при момчетата, така и при момичетата от всяка възраст. Родителите на силно агресивните деца често сами проявяват агресивност и непоследователност по въпроси, свързани с обучението на децата в правила и норми на поведение. Необходимо е родителите да знаят, че ако не разбират потребностите на децата, техните преживявания и чувства, не вникват в мотивите на постъпките им, това от своя страна индуцира агресивност.

Най-често агресивните деца са в семейства, в които правилата за възпитание не се прилагат последователно. Опитите на родителите да формират дисциплинирано поведение са по успешни, когато основните средства за възпитание са внимание и поощрение. Детската психика е особено чувствителна към поощренията и порицанията в предучилищна възраст. Неправилното им прилагане от страна на възрастните може да остави траен отпечатък върху личността във формата на ниска самооценка, липса на самочувствие, състояние на фрустрация и потиснатост.

         Нестабилната връзка родители-дете или пълното и отсъствие корелира достоверно със статуса както на жертва, така и на насилник в училище. Неблагоприятният семеен климат, разрешаването на семейни конфликти с употребата на физическо насилие, стилът на родителстване е предпоставка за отдалечаването и постепенното отчуждаване на децата от техните родители. Отказът от диалог и решаването на проблемите с физическа саморазправа, които децата виждат в своите семейства, се пренасят и изявяват в училище. Лошите семейни взаимоотношения, отсъствието на единия или двамата от родителите, алкохолизмът, конфликтността в семейството, авторитарните методи на възпитание с елементи на насилие, сексуален тормоз, постоянното унижаване на достойнството на детето, са фактори, които могат да предизвикат детската агресивност. Като не получават признание в семейството, децата пренасят отрицателния опит от семейните отношения на улицата, в училище.

  • ЗАЩО АГРЕСИЯТА СРЕД УЧЕНИЦИТЕ РАСТЕ?

Диалогът между родители и деца е нарушен. От една страна, по чисто субективни причини – неблагоприятна семейна среда, развод на родителите, завишени изисквания или неглижиране, физическо насилие, неадекватни родителски модели на поведение, липса на родителски контрол или свръхконтрол, небллагополучие в семейната среда, непоследователност във изискванията на възрастните, липса на правила. От друга страна и по обективни обстоятелства – високо ниво на безработицата, бедност, които принуждават родителите да имигрират в чужбина, и да изоставят децата си без контрол в България. Всичко, което се преживява в детството, оставя следи на подсъзнателно и съзнателно ниво. До навлизането си в периода на зрелостта човек изживява едни от най-трудните психофизиологични кризи. Самата криза е носител на определено ниво на стрес и объркване. За нейното позитивно преодоляване са необходими много обич и подкрепа от страна на семейството. Когато към тези кризи в детството се прибавят и житейски ситуации, носители на травматичен стрес, и травмиращите събития не бъдат преработени и преодолени, те се натрупват и дават своето отражение в бъдещия живот на човека

Преди всичко е необходимо да се възстанови диалогът между родители и деца, като се изключат или ограничат агресивните модели в общуването помежду им. Трябва да променим отношението и поведението си към децата - в училище и в семейството, в общността - да им се отделя необходимото време, внимание и грижа. Те трябва да се чувстват значими, уважавани и обичани както от страна на родителите, така и от страна на учителите си, а не да търсят признание, налагане и лидерска позиция в (приятелския кръг) чрез екстремно поведение на насилие, пренебрежение към човешките същества, ескалиращо до тежки криминални прояви или системна употреба на дрога.

В отговор на въпроса: „Как родителите трябва да възпитават децата си, за да не станат агресивни личности?”, ще обобщим основните принципи:

  • Родителите не трябва да възприемат насилието над децата като единствения начин те да бъдат вразумени.
  • Агресивните родители най-често имат агресивни деца.
  • Обикновено възпитанието става чрез собствения им агресивен модел на поведение, чрез собствените им негативни нагласи, невъзможност за контрол над детето, слабата дисциплина и незаинтересованост от поведението на детето, използването на физически наказания.
  • Агресията се проявява и когато е налице отчуждаване, безразличие, враждебност и търпимост към агресивността на детето от страна на родителите.
  • За да расте детето в спокойна и ведра обстановка, е необходимо в семейството да съществуват любов и взаимно уважение.
  • Добрите семейни отношения са невъзможни без ефективна комуникация. Комуникацията е ценна за утвърждаване на авторитета на семейството.



Галерия