‹ назадначало 14.07.2020
 

11 юли световен ден на насилието


  • Световният ден на населението е обявен с решение на ООН по повод раждането на петмилиардния жител на планетата на 11 юли 1987 г. и се чества официално от 1989 година.
  • Целта е да се насочи общественото внимание към проблемите, свързани с населението, бедността, раждаемостта, семейното планиране, човешките права.

Какво е насилие и как се стига до него?

  • Всяко действие или поведение, насочено срещу другия човек или собствената личност, което предизвиква физическо, психическо и емоционално страдание, може да се нарече насилие.
  • По своята социална същност насилието е антихуманен акт.
  • То е вид престъпление и нарушава достойнството и интересите на личността. Насилието е един от възможните резултати на агресивното поведение.
  • Също като него, то има много разновидности и форми на проява. Насилието се проявява по различен начин, в зависимост от това кои са неговите извършители, кои са жертвите и какви са отношенията между тях.

    По какво насилникът се различава от другите хора?
  • Насилници има сред всички общности. Те не са представители на определена социална група и не могат да бъдат разграничени по вероизповедание, възраст, политически пристрастия.
     

Насилникът може да бъде:

  • богат или беден;
  • млад или стар;
  • семеен или несемеен;
  • ниско или високообразован;
  • от пълноценно или непълноценно семейство;
  • Могат да се идентифицират някои характеристики на личността на насилника, които определят, че при конкретни ситуации той може да прояви насилническо поведение.
  • Психически характеристики, доминиращи в личностния профил на човека с насилническо поведение:
  • Лица с ниска себеоценка, компенсирана в идеализиране на физическото превъзходство като средство за подчиняване на хората, с които общува;
  • Лица с емоционална неустойчивост, водеща до липса на самообладание в екстремни ситуации;
  • Лица с краен егоцентризъм при удовлетворяване на собствените потребности; Лица със засилена агресивност и жестокост и с дефицити в способите за приемане и прошка;
  • Лица, смятащи се за недосегаеми - отмъстителни и изпълнени с омраза към всеки, който се изпречи на пътя им;
  • Лица с примитивно съзнание за жената и нейната роля в семейството и социалния живот;
  • Лица с алкохолна и друга зависимост от вещества.
     

Насилие над деца
 

Насилието над деца е феномен, който съществува във всяка държава, общество, етническа или религиозна група, независимо от социалния статус на детето или семейството. Закрилата на детето срещу всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления е основно право, гарантирано от Конвенцията на ООН за правата на детето 
 

Къде се случва насилието ?
 

Противно на допусканията на повечето хора, то най-често децата стават жертви на насилие в семейната им среда и в голяма степен извършителите на насилието са родителите или хора, близки до детето, които имат редовен и неограничен достъп до него. Често децата стават жертви на насилие в училище – от други деца. Момичетата и момчетата, отглеждани в системата за деца, лишени от родителска грижа или в институции за деца в конфликт със закона, са особено уязвима група и често стават жертви на насилие. Друга основна заблуда по темата насилие над деца е битуващата представа, че насилието е акт, който задължително включва използването на физическа сила. В голяма част от случаите децата стават жертва на насилие или са наранени по-скоро от бездействие или пасивност от страна на родителите, на хората, които се грижат за тях или поради незаинтересоваността на общността.

 

Кои са видовете насилие?
 

     Физическото насилие се определя като всяко не случайно физическо посегателство над дете от родител или друг възрастен. В тази категория попадат например (но не само) удряне, ритане, щипане, болезнено раздрусване, изгаряне, хапане, душене, давене и други посегателства над детето, които причиняват болка. В групата на физическото насилие попадат крайните форми на родителски контрол и използването на физическа сила с цел „дисциплиниране“ на детето. Това включва използването на физическа сила, която има за цел да предизвика болка и дискомфорт у детето. Най-често използваните форми на физическо насилие с цел дисциплиниране на детето са шамаросване, пердашене, пляскане, шляпване и други – било то с ръка или с предмети.
 

Психическо и емоционално насилие
 

Tормоз/малтретиране се квалифицира като системно критикуване, засрамване, унижаване, порицаване, заплахи, подигравки, предизвикване на страх и безпокойство у детето, постоянно недоволство от неговото поведение, както и неспособност за подсигуряването на грижа за детето, която да е адекватна за неговите нужди от гледна точка на възраст и индивидуални характеристики.
 

Сексуално насилие/посегателство
 

E въвличането на дете в сексуални действия, които то не разбира напълно и за които няма капацитет да даде съгласието си да участва, поради когнитивната си незрялост и млада възраст. Сексуално насилие е и всяко действие, което включва участието на дете под 14 години и има сексуален характер.

 

Неглижиране
 

Е всяко действие или бездействие, което лишава детето от адекватно посрещане на неговите основни нужди от здравна грижа, образование, емоционална стимулация, адекватно за детската възраст хранене, подсигуряване на дом и условия за живеене, които не застрашават неговото здраве, живот и развитие. Липсата на адекватна родителска грижа и надзор над детето също е съпроводено с небрежност и може да бъде категоризирано като неглижиране. Според Световната здравна организация има четири типа неглижиране: физическо, образователно, здравно и емоционално.
 

Тормозът и кибертормозът представлява посегателство
 

Извършва се чрез интернет и други комуникационни технологии. Използват се СМС-и, обаждания, електронна поща, чат съобщения, друг вид комуникация и/или клипове, които засягат достойнството на жертвата на тормоз и са изключително травматизиращи, защото запечатват и популяризират акта на насилие. 

Трафикът и експлоатацията на детски труд
 

В по-голямата си част е организирана престъпна дейност, чиято цел е печалба чрез сексуална и/или трудова злоупотреба, както и чрез подтикване към просия, кражби и други противоправни деяния, които вредят на живота, здравето и достойнството на децата и са грубо нарушение на техните основни човешки права. 

 

Какви са последиците от насилието?
 

Насилието има редица негативни последици за детето жертва, които зависят както от вида, степента и продължителността на самото насилие, така и от индивидуалните характеристики на самото дете – от гледна точка на: неговата възраст; разбиране за акта на насилието; значимост за самото дете на връзката, която то има с извършителя на насилието; дали детето е било подложено на комбинация от различни видове насилие. Често видовете насилие, упражнявани над едно дете са повече от един, което води до по-задълбочени краткосрочни и дългосрочни последици. И двете групи имат сериозни последствия както за самото дете, така и за семейството и общността.

Краткосрочните последици от насилието могат да бъдат най-общо систематизирани като:
 

  • Емоционална травма
  • Загуба на апетит
  • Промени в съня
  • Проблеми с вниманието и концентрацията
     
  • Различни по степен и сериозност физически наранявания
  • Понижаване на посещаемостта и успеха в училище
  • Отчуждение от приятелите и семейството
  • Сексуално предавани болести
  • Агресия
  • Промяна в поведението
  • Нежелана бременност
  • Смърт

 

Дългосрочните последици от насилието са:

 

  • Когнитивни увреждания
  • Физически увреждания
  • Емоционални увреждания
  • Злоупотреба с психотропни вещества
  • Сексуална дисфункция
  • Проблеми, свързани с репродуктивното здраве
  • Криминални прояви
  • Рисково поведение
  • Смущения на съня и хранителни разстройства
  • Опити за самоубийство
  • Безспорно децата са най – голямото богатство, но и те са най – уязвимата социална група в обществото. Ето защо наш дълг е да ги предпазим и да им помогнем да се развият като пълноценни и достойни личности.

    Преводът на това стихотворение, написано в памет на една 14-годишна ученичка от Англия, която слага край на живота си след тормоз в училище
     

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък.

Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък. Аз съм човекът, който те отвращаваше.

Аз съм човекът, на когото се подиграваше. Аз съм човекът, който седеше самотен. Аз съм човекът, който върви към дома неохотно .

Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден. Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен. Аз съм човекът, който носи болка в очите си.

Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си. Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време. Аз съм човекът, разрушен от това бреме .

Аз съм човекът, който се давеше в презрение. Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение. Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление

Аз съм човекът - от твоето поколение. Аз съм човекът, чието име не знаеш. Аз съм човекът, за когото нехаеш.

Ти мислиш, че е готино да си свиреп, но и аз съм Човек - като теб.

  • Независимо че огромни световни неправителствени организации взимат отношение и редовно правят кампании, дори в България, независимо че нито един родител не приема детето си за насилник, независимо че обществото ни уж е чувствително и се вземат своевременни мерки, тази рана расте и боли все повече, с всяка изминала година.