‹ назадначало 21.04.2020
 

От селфито до опасната селфи мания - Снимка със смъртта


Все повече младежи се снимат на рискови места, за да получат хиляди харесвания в социалните мрежи. Но заслужава ли си този риск и в името на какво е той? Самочувствие, показност или просто търсене на адреналин? И върху кого пада накрая вината? Върху децата, върху родителите им или ще намерим някого другиго, когото да обвиним?

Не е тайна, че една от главните цели на тази негативна тенденция са харесванията в социалните мрежи. Значи ли това, че днешните подрастващи имат доста ниска самооценка и порочен кръг ли са социалните мрежи и селфитата?

Желанието да ни видят е много естествено за всеки човек, особено в по – млада възраст. Това не е просто желание, което идва от някаква прищявка, това е дълбока нужда. В наши дни този стремеж се е превърнал във видим благодарение на социалните мрежи. Благодарение на тях, това назрява като мода и именно това нещо прави тази снимка специална.

Опасното селфи е характерно за пубертета, когато децата търсят своето място, а социалните мрежи им предлага лесна изява. При тях се наблюдава едно особено поведение. Децата са склонни на опасно поведение и това се наблюдава във всичките случаи. Когато ни липсват внимание, самочувствие и увереност, имаме нужда да ги получим отвън.  Социалните мрежи са една илюзия и чрез тях не може да се запълнят тези празнини. Това, което може да се получи, е временно удовлетворение от събраните лайкове.  Опасността прави „играта” още по – забавна. И точно тук идва ролята на възрастния. Но истината е, че и най – добрият родител не може да бъде сигурен какво се случва навън. Защото колкото и добре да си мислим, че познаваме децата си. Няма как да бдим над тях във всеки и един момент. И така попадаме в омагъосания кръг на безсилието. От първия смъртен случай до сега са изминали години, но опасната селфи мания продължава да осакатява и да взема жертви. И това е доказателство за липсата на адекватни мерки. Защото е крайно време да разберем, че ние всъщност имаме контрол върху случващото се. Ние, като родители, като свидетели, като общество. И оръжието, с което разполагаме, са разговорите с децата.  У дома, на улицата, в училище. Защото ако останем в ролята на мълчаливи наблюдатели, ще продължаваме да чуваме за поредното осакатено дете със смартфон в ръката. Докато, то не се окаже нашето.



Галерия