‹ назадначало 28.08.2020
 

От конфликта до насилието


 Проблемът на агресивното поведение е един от най-сложните и най-комплицираните в съвременното общество. Проблем, който вълнува и нас, работещите в МКБППМН, и родителите, и учениците, и местните общности. Не са малко учениците, които са тормозени, понякога ежедневно. Не са малко и учителите, които са обект на тормоз.  Причините за конфликтите са изключително разнообразни. Към тях се числят: недостатъчната комуникация, взаимната зависимост, невъзможността за справяне с конструктивна критика, борбата за власт и влияние, неясното разделение на отговорностите и т.н. В предвид предстоящата нова учебна година, в тази връзка ние от МКБППМН сме подготвили материал, за конфликтното поведение на децата, което може да ескалира в насилие. Проблем, който вълнува всички нас!

Известният немски физик, носител на Нобелова награда Алберт Айнщайн е казал: “Светът няма да бъде разрушен от тези, които вършат зло, а от тези, които ги наблюдават, без да вършат нещо по въпроса “. Родителите и учителите  имат важната роля в живота на детето, на ученика да го научат как да разрешава конфликтни ситуации, как да управлява конфликтни ситуации. Те не бива да бъдат пасивни наблюдатели.

Ценностният избор на децата се прави под влияние на семейството, улицата, глобалната мрежа, социалните медии.

Що е конфликт?

Те са ежедневна реалност и съпътстват всяка социална организация, група, семейство, възрастни и деца. Неизменна част от динамиката на взаимодействието между хората. 

Конфликтът е процес в който две или повече взаимнозависими страни се стремят целенасочено да осъществят противоположни планове, цели, ценности, като поне едната от страните осъзнава тяхната несъвместимост.

Думата конфликт – се свързва със спорове, караници, прояви на вербална и невербална агресия. Конфликта има положителни и отрицателни последици.

Те биват: Функционални и дисфункционални

Функционалните: водят до раждането на нови идеи, подобрени взаимоотношения решаване на проблеми, позитивна промяна в правилата.

Дисфункционалните: са нездравословни и деструктивни, отнемат фокуса от самата тема или проблем и се съсредоточават в самия процес на противопоставяне и процеса на влошаване на взаимоотношенията между страните, те са емоционални и поведенчески, свързани с гняв и презрение.

Признаци за наличие на конфликт

  • Криза – състояние, при което в резултат на чувствата не се оценя ситуацията и предприемат крайни действия.
  • Дискомфорт - вътрешно усещане, че нещо не е наред.
  • Конкретно събитие – случка която ви разстройва и дразни.
  • Недоразумение - възниква поради неясна комуникация.

ЕЛЕМЕНТИ НА КОНФЛИКТА

Опоненти: това са хората които имат различия в мнения, в ценностите, в целите които се борят за едно и също нещо, които са в противоречие.

Причини: личностни особености, ситуация, нагласи, интереси.

Етапи в ескалирането на конфликта:

Фаза 1/ Най – ранните знаци са невербалните сигнали, поведение, отношение които показват неразбирателство - проблема може да бъде разрешен и дискутиран.

Фаза  2/ Ако не му бъде обърнато внимание, напрежението се повишава и страните стигат до изразяване на своите чувства и позиции и възниква спор.

Фаза 3/ Напрежението расте, комуникацията става все по трудна, позициите се поляризират, страните се фокусират върху постигане на поставените цели.

Фаза   4/ Страните се оказват на ниво сегрегация, на този етап може да се намеси медиатор, за да помогне за решаването на проблема.

Фаза 5/ Ако мирните начини се провалят, ситуацията става все по напрегната и наближава избухването на конфликта.

Стилове за решаване на конфликти:

Съпернически - познат като подход “печеля - губиш” – този стил се характеризира с желание да се удовлетворят собствените цели за сметка на другите.

Приспособяване - “губя – печелиш” - жертваш собствените си интереси с цел да се запази мира и да направят щастливи другите.

Сътрудничество - “печеля – печелиш” - вземат се под внимание потребностите на всички страни, решението което се взема, удовлетворява всички засегнати страни.

Избягване – безразличие, както към собствените така и към чуждите интереси.

Компромисен - “загуба – загуба” страните се съгласяват да жертват по равно от това, към което се стремят.

СЪВЕТИ ЗА ТРАНСФОРМИРАНЕ НА КОНЛФИКТИТЕ

1. Разглеждане на конфликта като възможност.

2. Уважение между конфликтуващите страни.

3. Определяне на основните проблеми.

4. Визия за общо бъдеще и взаимодействие.

5.Страните да знаят кога са в състояние да напуснат ситуацията.

6. Учене от опита.

Конфликтите присъстват под една или друга форма в живота на всеки от нас. Ако искаме различни неща с нашите близки или приятели, или пък мислим различно за нещата, или искаме едно и също, но то не е достатъчно за всички, лесно може да се стигне до конфликти. Така че конфликтът е нормална част от живота ни – важното е как реагираме на него и как го решаваме. Много често някои хора се опитват да решат конфликта с насилие или заплахи, но това не е истинско решение. Затова е много важно всеки от нас да се стреми да усвои добри начини за справяне с конфликта.

Всеки има различен начин на разрешаване на конфликти. Много често обаче хората, както деца, така и възрастни, си мислят, че единственият начин, по който може да се излезе от конфликта, е да има една печеливша и една губеща страна – това е типа съревнователно мислене „Аз печеля – ти губиш”. Това обаче не е единственият начин, по който да се мисли за нещата, а и конфликти, решени на този принцип, често отново се възраждат бързо, когато губещата страна реши, че има шанс да надделее.

Често срещани начини да се реагира на конфликта е да се опитваме да се наложим чрез сила (физическо насилие, обиди и унижаване на другия), да отстъпим или да се държим, сякаш няма проблем и конфликтът не съществува – това е избягване. Всички тези начини обаче не са ефективни и не разрешават истински никой конфликт.

Конфликтите обаче могат да се превърнат в начин хората да потърсят ново решение на някой проблем, да измислят нови подходи към ситуацията и да установят нови, по - зрели и стабилни отношения помежду си. Това обаче означава да се търси решение на конфликта, при което няма губещи, при което целта е да се отстрани самия конфликт и причините за него, а не някой да се налага над другиго, а другият да отстъпва и да остава нещастен и недоволен. Често хората се опитват да постигнат това чрез компромис – при компромиса всяка страна отстъпва по малко, за да се постигне някакво съгласие. Ако обаче и двете страни отстъпят има риск нито една от тях да не е наистина доволна и конфликтът да продължи да тлее.

Ето защо най-ефективният начин да се решат конфликтите е съвместното търсене на решение, което да е добро и приемливо и за двете страни и не се налага никой да губи нещо (мисленето е от типа „Печеля – и ти печелиш”). Това невинаги е лесно, но точно в такива моменти, със съвместни усилия хората измислят нови и творчески решения.

За да се решават успешно конфликти са необходими някои основни умения:

  • Умения за овладяване на емоциите: когато сме ядосани и в разгара на конфликта може да ни обхване силен гняв и да се иска да крещим и да демонстрираме гнева си, но това може само да засили и задълбочи конфликта и да ни попречи да мислим за решение.
  • Умение да изразим своите мисли, чувства, потребности: важно е да кажем на другия какво мислим за ситуацията, кое според нас е довело до конфликта и как този конфликт ни кара да се чувстваме. Задайте си въпросите: „Какво искам сега? От какво най-много се притеснявам/дразня?”
  • Умение да се идентифицира проблема и да се назоват собствените цели и потребности: кое е в основата на конфликта според теб? А според другия?  Какво би искал ти да се случи, за да се реши конфликта? Какво би искала другата страна? Важно е да се отговори на тези въпроси, за да може да се търси решение на конфликта.
  • Умения за разбиране на другия: той предполага да се вслушаме в него, да разберем какво иска той, как се чувства, от какво се нуждае. Да разберем другия не означава, че трябва да се съгласим с него, а е важна стъпка от съвместното търсене на решение.

Измисляне и предлагане на решения: добре е да се предложат и обсъдят и от двете страни различни решения, така че да се стигне до най-доброто и за двете страни. Много често в началото човек си мисли, че има само едно единствено решение на конфликта, но това никога не е така. Поставете си за цел всяка страна да измисли поне три решения на конфликта.

Умения за преговаряне: то означава човек да е гъвкав и готов да мисли за различни възможности и през различни гледни точки. Обсъдете добрите и лошите страни на всяко възможно решение, обсъдете и кое решение е най-лесно приложимо и изпълнимо, защото следващата стъпка след вземането на решение е прилагането му от двете страни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източници:

1) 116 111.bg/ Полезна информация за деца/ „Как да решаваме успешно конфликтите”/

2) „Управление и разрешаване на конфликтни ситуации в училище” / Проф.Татяна Дронзина/

3) „Как да решаваме конфликти с децата”/ Мария Кунчева/