‹ назадначало 18.10.2018
 

18 октомври - Европейският ден за борба с трафика на хора


 За поредна година всички европейски страни отбелязват този ден, който е обявен през 2007г. по инициатива на тогавашния заместник-председател на Европейската комисия Франко Фратини, като важна част от дългосрочния ангажимент на Европейската комисия за превенция и борба с трафика на хора.

Трафикът на хора е сериозно престъпление срещу личността, човешките права, достойнството и самочувствието на индивида. Това е нарушение на общочовешките етични норми и морални ценности. Трафикът на хора е и сред най-доходоносните престъпления, наред с трафика на наркотици и оръжие.

В последните години се засилва трафикът на хора от България към Гърция, Италия, Австрия, Белгия и Швеция. България е сред страните с най-висок относителен дял на жертвите на трафик на хора спрямо общото население в дадена страна, като този дял е изключително висок особено сред жените. 13 жени на 100 000 души стават жертва на трафик, което е повече от 5 пъти над средната стойност за Европейския съюз. Компания в челото на негативната класация ни правят съседна Румъния и Холандия. От началото на 2017 година в администрацията на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) са получени 17 сигнала, касаещи въвличане в трафик на хора с цел трудова експлоатация на български граждани, съобщиха наскоро от комисията.

Основните изводите в стратегията се основават на данни за периода между 2010 и 2015 година. Те показват, че най-застрашени са жените във възрастовата група от 18 до 24 години, като рискът при тях е приблизително 18 пъти по-висок спрямо мъжете на същата възраст, а жените на възраст 12-17 г. са в приблизително 28 пъти в по-висок риск спрямо мъжете в тази възрастова група. Данните за механичния прираст на населението на България показват, че именно в тези възрастови групи по принцип се наблюдава най-значимата по обем външна миграция и съответно траен отрицателен прираст на лицата и от двата пола. Според наличните статистически данни за изселените от страната жени в периода 2010-2015 година повече от 20 000 лица от женски пол на възраст 15-29 г. са напуснали България.

Общовалидно за ЕС разпределение е, че около 80% от жертвите на трафик са жени, а около 70% от всички регистрирани жертви са трафикирани с цел сексуална експлоатация. Колко лесно хората попадат в капана беше доказано наскоро и от социален експеримент на фондация „Анимус“, осъществен с подкрепата на Национална комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) и предаването „Господари на ефира“. Кампанията се състоеше в публикуването на обява, в която са заложени очевидни измамни съобщения, като например, че се търсят работници за „събиране на зелен хайвер“.

По данни на Групата от експерти към Конвенцията на Европа за борба с трафика на хора (GRETA) за периода 2013 – 2015 г. България се запазва като основна страна на произход на хора, станали обект на трафик към други страни в Европейския съюз (предимно към Германия, Гърция, Холандия, Австрия, Кипър, Полша, Италия, Чехия), като се отчита тенденция за повишаване и на вътрешния трафик.

В доклада се посочва, че български граждани биват въвличани в трафик основно с цел сексуална експлоатация – 77%, следван от трафик с цел трудова експлоатация (най-вече в сектори като строителство, земеделие и производство на стоки) – 12 %. Останалите дялове до 100% се разпределят между трафик на хора с цел продажба на новородени, трафик на хора, при който е налице принудително задържане в подчинение, и трафик с цел отнемане на органи и телесни течности. По данни на МВР жертвите на трафик на хора с цел сексуална експлоатация са основно млади жени, предимно от малцинствен произход, ниско образовани и в затруднено материално положение. Поради невъзможност за реализация в други икономически сфери, те са привлечени от възможността за значителни доходи и по-висок стандарт на живот зад граница. Преобладават жертвите от районите на Плевен, Сливен, Пловдив и Пазарджик.

В България е изградена Национална  телефонна линия за борба с трафик на хора  с номер 0800 20 100. Линията работи 24 часа в денонощието и е безплатна. На този номер подкрепа получават както хората които се съмняват, че техни близки могат да са станали жертва на трафик, така и действително въвлечените в трафик, които имат достъп до телефон. Обаждащият се има право да запази своята анонимност, но може и да разкрие самоличността си и да даде данни за контакт, ако прецени, че иска. След като на линията постъпи сигнал, екипът следва подробен разработена вътрешна процедура, извършва се преценка на ситуацията и се планират следващите действия за подпомагане нуждите на търсещия помощ или информация. По кризисните обаждания и спешните случаи се предприемат незабавни мерки. Преди подаване на сигнал към съответните органи, екипът на линията взима под внимание изрично посочените от обаждащия се нужди и фактори, свързани с неговата самоличност и анонимност.

Чрез своята постоянно увеличаваща се база данни от български и международни контакти, Националната телефонна линия за борба с трафик на хора служи като национален инструмент за насочване на жертвите на трафик и обаждащите се към редица услуги, включително настаняване от резидентен тип, кризисно настаняване, юридическа и медицинска подкрепа, социални и терапевтични дейности. Линията също подпомага организации и доставчици на услуги с насочване към ресурси  и услуги и служи като инструмент  за връзка между обществения, неправителствения и доброволческия сектор в борбата с трафик на хора

 



Галерия