‹ назадначало 21.05.2020
 

Интернет мания и насилието от екрана на компютъра


 С широкото навлизане на дигиталните устройства интернет става неотменна част от живота на всички. Възрастта, от която децата започват активно да използват смартфони, таблети и лаптопи пада постоянно.
Със сигурност пристрастяването към игрите е една от най­ - коментираните теми. Много е трудно да се предупреждават младите хора за дейност, която им носи удоволствие и на пръв поглед не вреди на никого. Родителите обикновено обвиняват игрите, пълни с насилие и агресия. Зависимостта към интернет се сравнява с всички останали зависимости – алкохолизъм, наркомания, хранителни и сексуални разстройства и пр.

Пътят до обсебването е еднакъв – употреба, злоупотреба, зависимост. Времето, прекарано без получена поща, например, е истински кошмар. Облекчението идва при поредното писмо, дори и да е спам.

Съществен е и проблемът с насилието в игрите. Пристрастеното към такива игри дете става агресивно към околните, защото мисълта му е обсебена от бройката на “убитите” виртуални противници. Много често децата са повлияни от интернет­ -пристрастяването, губят реална представа за света и случващото се около тях. Усещането за време изчезва и те стават неспособни да “съществуват” в реални условия. Човек, пристрастен към комуникацията в чатове и форуми, както и към игрите, губи способността си за нормално общуване. Счита се, че по податливи на обсебване са хората с лични и емоционални проблеми, но при децата не винаги интернет­ пристрастяването се свързва с изявени проблеми – просто комуникацията в чата е много по ­лесна от живия контакт.

Насилието онлайн

Част от игрите и клиповете, на които децата попадат в мрежата, включват някакъв вид насилие. Децата биват естествено привлечени от екшъна и силните герои, затова е разбираемо, че на тази възраст те може да искат да им подражават.
 Деца, които вече са в риск или изпитват сериозни емоционални липси, са склонни да играят по – дълго време игри с насилие и понякога да копират действията си от тях. В този смисъл най – важно е да се търсят причините за поведението на детето в цялостната му среда и в начините на общуване.  Проблемът е, че много родители все още не познават опасността от пристрастяване, и я виждат чак когато децата, предимно момчетата, вече показват признаци за мания. Тези признаци са същите при момичетата за социалните мрежи, както при момчетата за онлайн игрите. И при двата случая става въпрос първо за загуба на контрол – човекът вече не може да контролира колко дълго време да стои в интернет. Пристрастените съзнателно толерират факта, че поведението им причинява стрес на родителите и влошава оценките в училище. Пренебрегването на приятелите, хобитата и личната хигиена е сериозен сигнал за пристрастяване.
 
Ако излизайки сутрин, оставяте детето си пред компютъра, вечер го намирате пак там – положението е сериозно. Може би не си давате сметка, че това дете рядко говори и рядко излиза. То най – вероятно вече замества реалните отношения с отношенията от компютърните игри. Рядко компютърът е проблем на самото дете. Той е проблем на родителите и на семейството. Проблем на вечната ангажираност, на загубата на умение да се говори за друго освен за уроци. На невъзможността да се влезе в положението на децата и те да бъдат изслушани. Родителите все повече губят търпение да изслушват. Губят от погледа си самоличността на своето дете и гледат в бъдещето му. Така се губи връзката. Трябва да се заинтригуваме  по един внимателен и искрен начин от това, което вълнува децата ни. Трябва да се постараем да общуваме повече с децата си. А именно споделяйки собствените си неща, търсейки тяхното мнение и оценка. Човек се научава да бъде родител в дигиталната ера. Не се ражда такъв. Трябва да положите малко усилия. Научете важните характеристики на социалните мрежи и какви възможности за контрол и сигурност предлагат. Слушайте децата си, имат много какво да кажат. Комуникацията е двустранен процес. Помагайте им, ако имат нужда. Подкрепяйте ги, ако са несигурни. Всяко поколение има шанс да е прекрасно. Помогнете му, не го спирайте. Всеки родител сам трябва да намери път към детето си. Но общото е едно. Живеем в нова реалност. Не можем да върнем миналото и да премахнем технологиите. Трябва да се научим да живеем с тях. Трябва да подготвим децата си за бъдещето. Което рязко пристигна. И днес вече е тук. 



Галерия